8 март отдавна е повече от традиция
Международният ден на жената се чества всяка година на 8 март. Това е ден за интернационално самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите.
Започнал единствено като политическо събитие за социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях — нещо като композиция от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от ООН, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
В България денят се чества и като Ден на майката, макар че съгласно някои българи Благовещение (25-ти март) е християнският празник на майката и дамата.
Съдържание
[скриване]
1История
2Денят на дамата в актуалната просвета
3Вижте също
4Външни препратки
5Източници
История
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 г. в САЩ по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работнически синдикат.
Това е значимо за борещите се за права на жените в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война[1][2].
Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 година
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 г., когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
При пожар във фабрика за облекла в Ню Йорк умират повече от 150 работнички. Инцидентът, с извънредно висока смъртност, се приписва на неналичието на ограничения за сигурност.
На Запад Международния ден на дамата се отбелязва през 1910-те и 1920-те, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на дамите в Русия се считат за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. След Октомврийската гражданска война в Русия, от името на българските участнички във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на дамата. През 1965 г. 8 март е разгласен публично като неработен ден и празник на дамата в СССР. И през днешния ден денят е неработен в Русия и други страни от някогашния Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото обществено честване.
Като общобългарски празник Осми март стартира да се чества след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. След 1960 г. честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти.
Денят на дамата в актуалната просвета
8-мартенско шествие на дами в Дака, Бангладеш
Денят е формален празник в Афганистан,[3] Ангола,[4] Азербайджан,[5]Беларус,[6], Буркина Фасо,[7] Камбоджа,[8] Китай,[9], Куба[10] Грузия,[11]Гвинея Бисау, [3] Еритрея,[3], Казахстан,[12] Киргизстан,[13] Лаос,[14]Република Македония, Мадагаскар,[15] Молдова,[16] Монголия,[17] Непал(само за жени),[3] Русия,[3] Таджикистан,[3] Туркменистан,[3] Уганда,[3]Украйна,[3] Узбекистан,[18] Виетнам,[19] и Замбия[20].
В някои страни като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е формален празник, само че все пак се празнува. На този ден мъжете подаряват цветя на дамите в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сътрудници и така нататък В учебно заведение децата постоянно подаряват цветя на учителите си.
Днес, женските групи провеждат многочислени събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен указател в интернет, на който се означават другите събития (www.internationalwomensday.com).
Започнал единствено като политическо събитие за социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях — нещо като композиция от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от ООН, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
В България денят се чества и като Ден на майката, макар че съгласно някои българи Благовещение (25-ти март) е християнският празник на майката и дамата.
Съдържание
[скриване]
1История
2Денят на дамата в актуалната просвета
3Вижте също
4Външни препратки
5Източници
История
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 г. в САЩ по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работнически синдикат.
Това е значимо за борещите се за права на жените в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война[1][2].
Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 година
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 г., когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
При пожар във фабрика за облекла в Ню Йорк умират повече от 150 работнички. Инцидентът, с извънредно висока смъртност, се приписва на неналичието на ограничения за сигурност.
На Запад Международния ден на дамата се отбелязва през 1910-те и 1920-те, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на дамите в Русия се считат за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. След Октомврийската гражданска война в Русия, от името на българските участнички във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на дамата. През 1965 г. 8 март е разгласен публично като неработен ден и празник на дамата в СССР. И през днешния ден денят е неработен в Русия и други страни от някогашния Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото обществено честване.
Като общобългарски празник Осми март стартира да се чества след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. След 1960 г. честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти.
Денят на дамата в актуалната просвета
8-мартенско шествие на дами в Дака, Бангладеш
Денят е формален празник в Афганистан,[3] Ангола,[4] Азербайджан,[5]Беларус,[6], Буркина Фасо,[7] Камбоджа,[8] Китай,[9], Куба[10] Грузия,[11]Гвинея Бисау, [3] Еритрея,[3], Казахстан,[12] Киргизстан,[13] Лаос,[14]Република Македония, Мадагаскар,[15] Молдова,[16] Монголия,[17] Непал(само за жени),[3] Русия,[3] Таджикистан,[3] Туркменистан,[3] Уганда,[3]Украйна,[3] Узбекистан,[18] Виетнам,[19] и Замбия[20].
В някои страни като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е формален празник, само че все пак се празнува. На този ден мъжете подаряват цветя на дамите в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сътрудници и така нататък В учебно заведение децата постоянно подаряват цветя на учителите си.
Днес, женските групи провеждат многочислени събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен указател в интернет, на който се означават другите събития (www.internationalwomensday.com).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ